Защо не можем да сме хора???

Това се питам днес, толкова ли е трудно да бъдем хора. Вместо да си помагаме, защото и без това ние достатъчно трудно да оцеляваме в държавата ни, ние допълнително си усложняваме ежедневието и си съсипваме нервите. Не знам, на кой да благодаря там някъде, че все пак се срещат и нормални хора, които ценят това, което правиш за тях и не се връзват на простотията на хорта. Но някаква си лелка да си изкарва нервите на мен по телефона и даже да ме уволнява без изобщо да ме познава, е това вече ми идва малко в повечко. Знам, че държавната работа е шибана ама моля ви аз не съм ви виновна, все пак вие сте си я избрали.

Бях меко казано изумена, а все още съм и в някакъв транс :) как може да съществуват такива хора, откъде толкова злоба, може би от собственото им некъдърие и това как с тях се държат знам ли. И в университета бях виждала същите истерични истории и с мен са се държали зле, но не съм отивала да си го изкарвам на студентите, защото уж са на по-ниско ниво от мен и дай понеже на мен ми е кофти да ги смажа. Тези хора как са още живи и не са се самоутровили не знам.

Как може да се чувстваш добре от това да злобееш, да лъжеш и да правиш мръсно, честно не знам. Не ми е по душа и няма да ми бъде, няма и да мога да ги проумея тези хора. Само знам, че рано или късно на всеки му се връща това, което е посял.

За да има все пак нещо положително в тази публикация, една хубава песничка ПОЗДРАВ за нормалните хора в тази държава, дано станем повече, все пак трябва да сме оптимисти:

Честит празник 2

Странно колко бързо пак дойде този толкова специален ден за мен. Двата ми празника пак са тук. Първият напомнямащ ми, че бавно, но славно одъртявам, а другият, че съм едно от онези прекрасна същества наречени Жени.

Хубава година се изтърколи за мен. Щастлива съм от всичко, което ми се случи, а имаше от всичко определено. Помня си и лошото, и доброто, но се радвам, че накрая кантара клони към хубавите и положителни емоции. Намерих добра работа с добър екип, изкарах си прекрасни почивки през лятото и зимата, качих се на ски и не счупих нищо даже бях най-добра от групата :) Бавно и славно си оправяме апартаментчето и скоро ще си бъдем само двамата, далече от семейства гледащи всеки един момент в ръцете ти. Обичам си ги и наще, и неговите родители, но всички знаете, че далеч от всички е най-добре ;)

Пожелавам си и новата година, започваща за мен от днес да е толкова хубава, колкото и предишната, само стреса и отрицателните емоции да понамалеят малко :)

И определено си пожелавам другата година да съм с хубави емоции по край рождения ден, че в последните години, включвайки и тази (болна с бронхит в къщи) все едни такива ми се случват :(

Поздрав за всички прекрасни дами, празнуващи днес, да сте много обичани, щастливи и усмихнати!

Marie Claire D'Ubaldo - The Rhythm Is Magic (365 дни музика с мен)

Ха не очаквах толкова да се забавя с първата си публикация за "Новата година", но ... по-добре късно отколкото никога :) Поздрав с тази хубава песничка и пожелания за една спокойна и успешна година, въпреки всички простотии, които се случват в "държавата" ни, живота ни предимно зависи от това, какъв ние ще си го направим ;)

Приятно слушане и до скоро!

Щрак, щрак на Панчарево :)

За днес ще ви покажа малко снимчици за връщане на есенното настроение след този пухкав и як сняг, който посипа земята днес. :) И който толкова хубаво ме накара да се изтърся и цял ден да ме болите ръката и да продължава, ама карай ние сме юнаци без рани не можем ;)

Пише ми се и за толкова много други неща, но нали съм ви казвала мързи си ме и това е, за други пък просто не мога, защото може някой ден, някой неподходящ човек да го прочете, за това ще си остане в мен, там някъде... И стига празни приказки, е то и снимчиците от две разходки на Панчарево:

сладко черно лебедче, всъщност има два, но единия се беше скрил някъде

малък сладурко, който страшно много се радваше на хората :)

това е най-сполучливата ми до този момент снимка на катеричка, а съм правила доста опити повярвайте ми :) Много ги харесвам, супер сладки животинки

Тъй като надали ще пиша пак преди празниците ви пожелавам веселото им посрещане, да си починете хубаво в приятната компания на семействата си и да запълните дните си с много усмивки.

Седмицата (14 - 20 ноември)

Напрегната седмица, както всяка от както започнах работа. Напрегната имам в предвид много работа, иначе благодаря на Господ, че колегите и шефката са толкова свестни, че работата върви и се чувствам добре. Най-хубавото на малкия колектив е, че има много работа и хората гледат да си я свършат, а не като по другите места (обикновенно държавните), много хора, повечето от които нищо не вършат, а измислят само клюки и простотии и ти вгорчават живота.

В понеделник беше най-инфарктно с подготвянето на един търг и обещанието от колегата, че ще мине да го занесе. Да ама не както се казва, та гледайте как в 3 без 20 се хварчи с двеста от офиса за да стигна в 3,30 до мястото на подаване на търга. Ама какво да се прави то иначе няма да е интересно. Излизайки вече успокоена, че съм подала търга 10 мин преди крайния срок, гледам един юнак как бяга с двеста държащ плик за търг, викам си на акъла има и по-зле от мен :) После цялата седмица все в това темпо мина.

Най-забавни са сутрините в офиса. Явно на юнаците им идва музата да ръсят простотии рано сутрин за събуждане. Та обикновено до към 9 пада един смях, едно чудо, тъй де по-добре така да почва деня :)

Също е много яко да вдигнете телефона, да кажете мило и спокойно "Да моля", от другата страна да чувате шум, никой да не ви отговаря и изведнъж някой най-цветущо да прати поздрави на майка ви, след което да ви затвори. Казвам ви стоях 2-3 минути и си мисля, какво стана сега. След още три минути се звъни пак, вие отново вдигате, познавате гласа на човека от предното обаждане и този път о чудо отговарят ви веднага, че са от Федекс пред склада със стока. Голям майтап, явно първият път човечица, все още караше, някой го е засекъл, и онова за поздрава на майката е било за него, но по някаква случайност го чух аз и си се чудех 5 минути, какво аджеба съм му направила на тоз човек, че да ме псува. :)

В петък бяхме на парти в Ялта (Маркус Шулц, честно три седмици преди това му научих името), но беше яко, човек има нужда да разпусне малко. Добре, че пусна любимата ми песен към 3, когато все още редбула ме държеше :), че да успея максимално да се изкефя.

Днес пък за първи път в живота си се боядисвам, по скоро къносвам стискайте палци всичко да е ОК, и трите часа висене с нещото миришещо отвратително да има резултата, който искам.

За край малко клипчета от партито в петък, не носех фотоапарат, така че ще се наслаждавам на пуснатото в youtube:

започваме с любимото ми парче

Приятна, лека и ползотворна нова седмица! :)

Swedish House Mafia - Save The World (365 дни музика с мен)

Нещо се поизгубих ще прощавате, но не мога да се боря с мързела си за писане :) и умората от работа. За толкова много неща ми се иска да пиша, надъхвам се ей сега почвам и накрая нищо. За това за сега само ще споделя с вас новата ми песен-мания, почти непрестанно я слушам :)

Приятно слушане и дано скоро се преборя с мързела :)

Седмицата (26 септември - 2 октомври)

Хубава седмица беше :)

Понеделник и вторник бяха последните ми дни в университета. Ох колко хубави бяха тези дни. Да знаеш, че напускаш мястото, където гледат как само да те унижават и да те изкарат най-големият тъпак и идиот. Ако пък си на друго мнение, т.е. се мислиш за човек и като такъв имаш права, майка ти жална. Но край, отдъхнах си. Да ще ми липсват малкото нормални хора, които познавам там, но пък другата част от тях също си тръгнаха, тъй че няма какво толкова да ми липсва.

От сряда започнах на новата ми работа. Ще ми трябва време да влезна в час, защото нещата са доста различни от това с което до сега съм се занимавала, но пък човек е хубаво да научава нови неща, никога не се знае кое кога може да му потрябва. За сега всичко изглежда добре, колегите са готини, малко сме, все пак е частна фирма. Надявам се и за напред нещата да останат така. Едно нещо съм търсила и винаги ще търся в хората и това е уважението има ли го значи ще успея да се задържа. Защото от работа както съм казвала не се страхувам.

В събота се разходихме хубаво из Южния парк, който най-накрая се сетиха да по оправят. И малко снимчици за есенно настроение :)

Лека и успешна седмица! :)