Vasilisa

Защо не можем да сме хора???

2012-04-05T23:23:00.003+03:00

Това се питам днес, толкова ли е трудно да бъдем хора. Вместо да си помагаме, защото и без това ние достатъчно трудно да оцеляваме в държавата ни, ние допълнително си усложняваме ежедневието и си съсипваме нервите. Не знам, на кой да благодаря там някъде, че все пак се срещат и нормални хора, които ценят това, което правиш за тях и не се връзват на простотията на хорта. Но някаква си лелка да си изкарва нервите на мен по телефона и даже да ме уволнява без изобщо да ме познава, е това вече ми идва малко в повечко. Знам, че държавната работа е шибана ама моля ви аз не съм ви виновна, все пак вие сте си я избрали.

Бях меко казано изумена, а все още съм и в някакъв транс :) как може да съществуват такива хора, откъде толкова злоба, може би от собственото им некъдърие и това как с тях се държат знам ли. И в университета бях виждала същите истерични истории и с мен са се държали зле, но не съм отивала да си го изкарвам на студентите, защото уж са на по-ниско ниво от мен и дай понеже на мен ми е кофти да ги смажа. Тези хора как са още живи и не са се самоутровили не знам.

Как може да се чувстваш добре от това да злобееш, да лъжеш и да правиш мръсно, честно не знам. Не ми е по душа и няма да ми бъде, няма и да мога да ги проумея тези хора. Само знам, че рано или късно на всеки му се връща това, което е посял.

За да има все пак нещо положително в тази публикация, една хубава песничка ПОЗДРАВ за нормалните хора в тази държава, дано станем повече, все пак трябва да сме оптимисти:

Честит празник 2

2012-03-08T14:34:00.004+02:00

Странно колко бързо пак дойде този толкова специален ден за мен. Двата ми празника пак са тук. Първият напомнямащ ми, че бавно, но славно одъртявам, а другият, че съм едно от онези прекрасна същества наречени Жени.

Хубава година се изтърколи за мен. Щастлива съм от всичко, което ми се случи, а имаше от всичко определено. Помня си и лошото, и доброто, но се радвам, че накрая кантара клони към хубавите и положителни емоции. Намерих добра работа с добър екип, изкарах си прекрасни почивки през лятото и зимата, качих се на ски и не счупих нищо даже бях най-добра от групата :) Бавно и славно си оправяме апартаментчето и скоро ще си бъдем само двамата, далече от семейства гледащи всеки един момент в ръцете ти. Обичам си ги и наще, и неговите родители, но всички знаете, че далеч от всички е най-добре ;)

Пожелавам си и новата година, започваща за мен от днес да е толкова хубава, колкото и предишната, само стреса и отрицателните емоции да понамалеят малко :)

И определено си пожелавам другата година да съм с хубави емоции по край рождения ден, че в последните години, включвайки и тази (болна с бронхит в къщи) все едни такива ми се случват :(

Поздрав за всички прекрасни дами, празнуващи днес, да сте много обичани, щастливи и усмихнати!

Marie Claire D'Ubaldo - The Rhythm Is Magic (365 дни музика с мен)

2012-02-10T21:36:00.002+02:00

Ха не очаквах толкова да се забавя с първата си публикация за "Новата година", но ... по-добре късно отколкото никога :) Поздрав с тази хубава песничка и пожелания за една спокойна и успешна година, въпреки всички простотии, които се случват в "държавата" ни, живота ни предимно зависи от това, какъв ние ще си го направим ;)

Приятно слушане и до скоро!

Щрак, щрак на Панчарево :)

2011-12-22T20:38:00.009+02:00

За днес ще ви покажа малко снимчици за връщане на есенното настроение след този пухкав и як сняг, който посипа земята днес. :) И който толкова хубаво ме накара да се изтърся и цял ден да ме болите ръката и да продължава, ама карай ние сме юнаци без рани не можем ;)

Пише ми се и за толкова много други неща, но нали съм ви казвала мързи си ме и това е, за други пък просто не мога, защото може някой ден, някой неподходящ човек да го прочете, за това ще си остане в мен, там някъде... И стига празни приказки, е то и снимчиците от две разходки на Панчарево:

сладко черно лебедче, всъщност има два, но единия се беше скрил някъде

малък сладурко, който страшно много се радваше на хората :)

това е най-сполучливата ми до този момент снимка на катеричка, а съм правила доста опити повярвайте ми :) Много ги харесвам, супер сладки животинки

Тъй като надали ще пиша пак преди празниците ви пожелавам веселото им посрещане, да си починете хубаво в приятната компания на семействата си и да запълните дните си с много усмивки.

Седмицата (14 - 20 ноември)

2011-11-20T19:03:00.003+02:00

Напрегната седмица, както всяка от както започнах работа. Напрегната имам в предвид много работа, иначе благодаря на Господ, че колегите и шефката са толкова свестни, че работата върви и се чувствам добре. Най-хубавото на малкия колектив е, че има много работа и хората гледат да си я свършат, а не като по другите места (обикновенно държавните), много хора, повечето от които нищо не вършат, а измислят само клюки и простотии и ти вгорчават живота.

В понеделник беше най-инфарктно с подготвянето на един търг и обещанието от колегата, че ще мине да го занесе. Да ама не както се казва, та гледайте как в 3 без 20 се хварчи с двеста от офиса за да стигна в 3,30 до мястото на подаване на търга. Ама какво да се прави то иначе няма да е интересно. Излизайки вече успокоена, че съм подала търга 10 мин преди крайния срок, гледам един юнак как бяга с двеста държащ плик за търг, викам си на акъла има и по-зле от мен :) После цялата седмица все в това темпо мина.

Най-забавни са сутрините в офиса. Явно на юнаците им идва музата да ръсят простотии рано сутрин за събуждане. Та обикновено до към 9 пада един смях, едно чудо, тъй де по-добре така да почва деня :)

Също е много яко да вдигнете телефона, да кажете мило и спокойно "Да моля", от другата страна да чувате шум, никой да не ви отговаря и изведнъж някой най-цветущо да прати поздрави на майка ви, след което да ви затвори. Казвам ви стоях 2-3 минути и си мисля, какво стана сега. След още три минути се звъни пак, вие отново вдигате, познавате гласа на човека от предното обаждане и този път о чудо отговарят ви веднага, че са от Федекс пред склада със стока. Голям майтап, явно първият път човечица, все още караше, някой го е засекъл, и онова за поздрава на майката е било за него, но по някаква случайност го чух аз и си се чудех 5 минути, какво аджеба съм му направила на тоз човек, че да ме псува. :)

В петък бяхме на парти в Ялта (Маркус Шулц, честно три седмици преди това му научих името), но беше яко, човек има нужда да разпусне малко. Добре, че пусна любимата ми песен към 3, когато все още редбула ме държеше :), че да успея максимално да се изкефя.

Днес пък за първи път в живота си се боядисвам, по скоро къносвам стискайте палци всичко да е ОК, и трите часа висене с нещото миришещо отвратително да има резултата, който искам.

За край малко клипчета от партито в петък, не носех фотоапарат, така че ще се наслаждавам на пуснатото в youtube:

започваме с любимото ми парче

Приятна, лека и ползотворна нова седмица! :)

Swedish House Mafia - Save The World (365 дни музика с мен)

2011-11-02T22:19:00.004+02:00

Нещо се поизгубих ще прощавате, но не мога да се боря с мързела си за писане :) и умората от работа. За толкова много неща ми се иска да пиша, надъхвам се ей сега почвам и накрая нищо. За това за сега само ще споделя с вас новата ми песен-мания, почти непрестанно я слушам :)

Приятно слушане и дано скоро се преборя с мързела :)

Седмицата (26 септември - 2 октомври)

2011-10-03T20:31:00.006+03:00

Хубава седмица беше :)

Понеделник и вторник бяха последните ми дни в университета. Ох колко хубави бяха тези дни. Да знаеш, че напускаш мястото, където гледат как само да те унижават и да те изкарат най-големият тъпак и идиот. Ако пък си на друго мнение, т.е. се мислиш за човек и като такъв имаш права, майка ти жална. Но край, отдъхнах си. Да ще ми липсват малкото нормални хора, които познавам там, но пък другата част от тях също си тръгнаха, тъй че няма какво толкова да ми липсва.

От сряда започнах на новата ми работа. Ще ми трябва време да влезна в час, защото нещата са доста различни от това с което до сега съм се занимавала, но пък човек е хубаво да научава нови неща, никога не се знае кое кога може да му потрябва. За сега всичко изглежда добре, колегите са готини, малко сме, все пак е частна фирма. Надявам се и за напред нещата да останат така. Едно нещо съм търсила и винаги ще търся в хората и това е уважението има ли го значи ще успея да се задържа. Защото от работа както съм казвала не се страхувам.

В събота се разходихме хубаво из Южния парк, който най-накрая се сетиха да по оправят. И малко снимчици за есенно настроение :)

Лека и успешна седмица! :)

На село

2011-09-27T11:25:00.000+03:00

Като малка най-голямата ми мечта беше да си имаме къща на село и цяло лято да си бъда там далеч от града. За съжаление така и не успяхме да си я построим така мечтаната от нас къщичка, къде заради "добрите" ни съселяни, къде заради нас си, вече дори не си спомням, защо точно. Факта е, че не се получи, факт е, че от 13-15 години никои от нас не е ходил там. :( Така се стекоха обстоятелствата, че сякаш забравихме, че го имаме това местенце, а то е на райско, прекрасно място. През тези години много хора искаха да го купят, то не е много, но за една прилична къща с малко дворче има място. Аз упорито не давах на мама да го стори, винаги съм мислела, че е по-добре да си знаеш, че някъде имаш нещо. Винаги съм вярвала, а и ще направя всичко възможно някой ден там да се издигне къщичка, моята мечтана къщичка. В памет на всички, които си отидоха, но обичаха това място и искаха, много искаха, но не успяха да го превърнат в нещо прекрасно.

От много време исках да отида там, затова тази събота, хванах приятеля ми и айде на влакчето. Повечето неща в самото село са си такива каквито бяха и преди 13-15 години, както казах на приятеля ми сякаш вчера съм ходила за последно там. Почувствах всичко толкова близко, изобщо не ми се тръгваше. Спокойствието, което излъчва мястото, планините, които се виждат навсякъде на където се обърнеш, просто няма как човек да отиде там и да му се иска да се върне в големият, прашен и мръсен град, с хилядите намръщени, пълзящи хорица наоколо.

Обаче нашето местенце, изобщо не е такова, каквото го знам от преди толкова много години. Тогава беше чисто, подредено. Дворчето беше с много цветя, никога няма да забравя огромните червени божури, които растяха точно на входа, който сега не може да се различи, къде точно е. Мама и бате като видяха снимките се ококориха и не можеха да повярват, какво е станало. На мен самата ми се плачеше с глас като видях, в какво се е превърнало чудното и хубаво местенце. Знам, че ние сме си виновни за станалото, но няма да гледам в миналото, а в бъдещето, където стои вярата ми, че някой ден ще си го направя така както искам :)

Разходихме се из цялото село, реката (която вече не е река, а поточе) и нагоре в планината. Въздухът е направо опияняващ, когато се качихме горе на "върха" просто не ми се слизаше, исках да си остана там и никога да не се връщам. Слънчицето грееше и топлеше приятно, ветрец развяваше косите ни, просто незабравимо.

едно от малкото красиви неща съществуващи в двора ни

местенцето ни, гледайки го от улицата

бившата детска градина

рекичката-поточе

красотата на природата

още една снимчица на фотогеничното магаренце

закъде сме на село без наперен петел

а това ме изуми много, тук в града си нямаме такива, а на село какви са хубави и чистички, дано и използваеми

и без църква няма как да минем

мойто си селце си има и къщи по баира

и гледка от баира с последната къща

много кончета бродеха навсякъде, тези бях особено сладка комбинация

хубавата иглолистна гора по баира

а това е гледка от другата страна на баира, където има доста обработваема земя, част от която и наша, което научих едва в събота :)

черно мъхче, което не беше много фотогенично

други изгледи от околността

изглед от високо на цялото село

и за завършек красива пеперудка

Малко дълга публикацийка стана :)

P.S. От два дена я пиша публикацията и забелязах, че вчера съм имала годишнина на блога. Не вярвах, че ще успея да пиша цяла година, защото и преди това започвах, но все се отказвах, за това сега съм щастлива, че успях да издържа. Благодаря за интереса, който проявявате и дано ви харесва това, което виждате :)

Kiss - New York Groove (365 дни музика с мен)

2011-09-17T20:00:00.002+03:00

Ех бая се изгубих... Първо ме беше обхванал един мързел, след това цяла седмица пазих леглото да не избяга (разбирайте бях с 38 и кусур температура и болки навсякъде, където може да боли човешкото тяло :), и отгорето на всичко куп интервюта за работа баш, когато ти е най-зле, нооо УСПЯХ имам си работа и съм толкова щастлива. От другия месец казвам едно голямо "ЧАО" на университета... Стискайте палци всичко да е ОК на новото място :)

А сега един поздрав с песничка, която си харесах от рекламата на " New York Ink" по TLC:

Приятно слушане!

Queen - Love of my life (365 дни музика с мен)

2011-09-05T18:58:00.002+03:00

Единственото, което може да се каже е Поклон пред великия Фреди Меркюри

Приятно слушане!

Tegan and Sara - Back in your head (365 дни музика с мен)

2011-09-02T21:30:00.002+03:00

Вчера открих тази готина песничка, а днес цял ден си я слушам и продължавам да я слушам...

Приятно слушане!

Седмицата (22 август - 28 август)

2011-08-29T19:09:00.002+03:00

Една много хубава и спокойна седмица, особено, когато ходех до университета. Както се шегувах, когато някой в къщи ме пита вечерта как е в университета и аз отоговарях, а супер само аз и портиера бяхме :Д Август е любимия ми месец и за университета, защото няма никои и за София поради същата причина. Толкова е прекрасно усещането да се разхождаш по улиците без забързани "хора" да те бутат, блъскат и да те гледат злобно, направо рай. За съжаление вече само един месец в годината, ех като бяхме малки...Хубав град беше тогава. Особено моят квартал навсякъде имаше огромни поляни, по които тичахме и дивеехме. Сега остана зеленко само пред нашият блок, всичко друго е нови блокове и магазини, отврат. Не се чува детски вик навън, не се играе футбол, жмичка, стражари и апаши, ех спомени, сега се чуват само псувни, викове и нечленоразделна реч, гледаш глупаво гледащите физиономии и зомбита. Ама и аз къде се отплеснах, както и да е, разни хора, разни идеали...

Поздрав и успешна, и спокойна седмица!

Две в едно :)

2011-08-19T23:45:00.000+03:00

Отдавна не съм публикувала пост с рецепта. За това днес цели две, не за друго, а защото купих много сметана и трябваше да се оползотвори по най-бързият начин :) няма да я оставим да се развали я ;).

Първата рецепта си я харесах отдавна от списанието "Кулинарен журнал", като нещо по нестандартно за моя вкус. Не че като обядваме не ям едновременно десерта с основното, но все пак в сладкиш да има лимон ми се струваше не толкова добра комбинация, но признавам си грешала съм. Доста ефектно и вкусно се получи, а ето и рецептата, в скобки ще напиша аз какво съм променила, а вие ще си изберете как да си го направите:

Лимонов сладкиш с извара

За тестото:

300 г брашно

150 г масло

150 г захар

1 жълтък (аз си сложих цяло яйчице)

1 ч.л. лимонова есенция

За плънката:

600 г извара

250 г сметана

3 жълтъка

1 яйце

настърганата кора на един лимон (аз си сложих и част от сокчето и плода му, въпрос на вкус)

сол на вкус

200 г захар

1 ванилия

От изброените продукти си омесвате тесто , покривате го с фолио и го слагате в хладилника за 30 минути. През това време започвате приготовлението на плънката като претривате изварата през сито, ако имате, аз нямам или поне не мога да го намеря, така че минах без тази стъпка :) Към нея се прибавят сметаната, жълтъците, яйцето, настърганата лимонова кора, ванилията, щипка сол и захарта. Разбивате всичко старателно. Тестото се разточва на тънка кора или като мен направо в тавата и оформяте с ръце по нея. Разбира се не забравяте предварително да я намаслите и поръсите с брашно. Запичате 10-15 минути в предварително загрята до 200 градуса фурна. Изваждате и отгоре поставяте плънката. Печете 20 минути, след което намаляте температурата (аз лично на около 150 градуса) и печете още 15 минути.

P.S. При приготвянето на плънката лично аз си сложих повечко захар и постоянно си я опитвах, докато си я докарам по мой вкус, тъй че въпрос на избор как да си я направите :)

нещо снимката не ми се получи, ще прощавате

Та ако направите като мен и вместо да си купите малко сметана си купите цял литър, ще се чудите какво да я правите, е разбира се ако нямате опит като мен. За това на помощ изникна чичко Гугъл и си намерих едно леко и приятно кремче за оползотворяване на останалата сметана.

За кремчето са ви нужни следните продукти:

400 мл течна готварска сметана

300 г кисело млекце

5 с.л. захар

и някакъв плод по избор, аз лично сложих една нектаринка нарязана на ситно

Сметаната я разбивате с миксер до получаване на гъста, пухкава смес. Киселото мляко и захарта също се разбъркват добре и внимателно се прибавят към сметаната. Сместа се разбърква с шпатулка и след това се прибавя плода, който сте си избрали. И става нещо много вкусно, което май ще бъде и чудесно кремче за торта ;)

Приятно готвене от мен!

Tiësto & Hardwell - Zero 76 (365 дни музика с мен)

2011-08-18T22:42:00.003+03:00

Малко се поизгубих, но така е през почивката човек не иска да мисли за интернет и стоене пред компютъра особено, когато морето е на 10 минути от теб. Обещавам скоро да пиша повече :) , а сега няма как пак ще ви досаждам с Tiesto, просто още ме държи от 30-ти.

Приятно слушане и до скоро! :)

Tiesto vs Diplo - C'mon (365 дни музика с мен)

2011-07-30T13:49:00.003+03:00

Най-накрая дойде и моето време за почивка, вече сме във Варна, а днес сме на концерт на:

Приятно слушане и хубави почивни дни!

Седмицата (18 юли - 24 юли)

2011-07-26T23:44:00.002+03:00

Много поучителна седмица беше :) Най-важното, което научих беше, какво значи да си "интелигентен" и осъзнах, че според сегашните представи на много хора в тази държава съм много "прост човек" и май такъв и ще си остана, защото някак си не се виждам скоро да се променя. Та да ви споделя и дефеницията за "интелигентност". Има две основни неща, които показват това: първо, "интелигентен" си, когато те обиждат, унижават и други все така приятни нещица и ти да стоиш и да казваш да прав сте или още по-доброто да мълчиш, а не да направиш логичното и да се защитиш и второ, да ти кажат, че не трябва да говориш с някой си и го направиш, защото представи се аз не говоря с този някой си или малко префразирано "ти все дружиш с неподходящи хора". Явно обаче аз нещо съм объркана, защото все си мисля, че интелигентно е да имаш свое мнение и да имаш свободата да го кажеш, друг е въпроса този срещу теб колко интелигентен ще се окаже и ще ти позволили да изкажеш мнението си. Да не говорим за това дали някой ще има право да ми казва с кого ще разговарям или не. Това вече граничи с велика простотия. А най-жалкото е, че има такива прости, упс грешка "интелигентни" хора, които изпълняват тези неща. Не, че съм се засилила да говоря с тях, но да си на 35 години и да нямаш собствено мнение за това с кой искаш или не искаш да говориш е просто..... еми нямам думи.

Все се чудя на българските шофьори, защо смятат, че като се качат в колата и стават "богове", т.е. всичко ми е позволено, ще си правя каквото искам, а пък тез пешеходците те не са хора газя всичко наред. Това последното особено ме интересува, защото аз съм от тези пешеходците. Пресичам си по всички правила на движението, но разбиране никакво, да не говорим какво става, когато светофара не работи и ти се наложи да пресичаш, защото друг изход няма. Изчакваш разбира се минимално количество коли или тези, които има да са далече, тръгваш и какво става, онзи който малко преди си кара нормално сякаш като те види и дава газ да не би ти пешеходеца да минеш преди него. Е ясно е, че ако стигне до мен ще спечели борбата все пак аз съм простите 60 кила, той е един тон, но все си мисля, че не в това е работата. Трябва да се пазим всички, защото тъй или иначе на никой в тази държава не му пука за нас, поне ние да се защитаваме и да си помагаме, а то какво става точно обратното. Избиваме се по пътищата като невидели.

В събота бяхме на риба с бате и половинката, хубаво си изкарахме, те се правеха, че ловят риба, а аз изчетох стотина страници от книгата, идилия пълна :) Ето и малко снимков материал:

ето ги и рибарите, в процес на захранване на рибата :)

ето ме и мен под чадърчето и с книжка в ръка, кажете сега, че не ми е добре

Приятна и лека седмица!

Седмицата (11 юли - 17 юли)

2011-07-19T11:05:00.000+03:00

Основното събитие на седмицата в нашият скромен катедрен колектив, беше защитата на една от първите, а може и първата не съм сигурна докторантки на моята ръководителка. След единадест годишни мъки, повтарям единадесет :), най накрая момичето защити. Единадесет години, през които е успяла да се ожени, да си роди две дечица и да си има хубава работа, все важни и хубави неща. Аз я познавам от три-четири години и още тогава и беше готова дисертацията, но страхът на шефката, че ще я сдъвкат ако се яви пред комисията, я е възпирал през всичките тези години да защити. Както се видя и от защитата, има за какво да е бил този страх. А и знаейки метода на работа, т.е. извинете нагласяне на резултатите на ръководителката, е по-добре, че защитата се случи сега, но все пак единадесет години.То са били обещания, то са били срокове, и на края нищо. Момичето ми разправяше, че вече всички я взимали на подбив като се почне от в къщи и се стигне до работата. Честно не знам откъде го е взела цялото това търпение. Аз го нямам и за това, а и не само заради това от септември пак сме в процес на търсене на работа :) Дано да има раздвижване на пазара и да успея да намеря тъй желаната работа в лаборатория.

През тези единадесет години госпожа ръководителката е вземала много докторанти, повечето от които се отказват, защото с нея не може да се работи. След това от нейната уста съм чувала, че били такива и онакива, но истината е, че причината е тя. Други са по пет години вече и още работят и се опитват да изработят за да защитят. За да не са отишли тези години напразно. Исината е, че тя взима докторанти за да и вършат работата, защото невероятно много я мързи, но не и за да станат те доктори и да се развиват, което е странно имайки в предвид, че и за самата нея това е бонус, но отиди ги разбери хората, какво искат. Но стига за този екземпляр, не си струва да се пише повече.

В събота пък срещнах една от бившите си дипломантки, страшно умно и работливо момиче. Не се бяхме виждали отдавна и се радвам за хубавата новина, че си чака бебче. Изглеждаше изморена милата, но след първите тежки месеци е разбираемо. Стискам и палци всичко да е ОК, защото е добър човек и заслужава да и се случват само хубави неща.

Вече и приятеля ми е тук и се започна едно усилено мислене за това, какво трябва да се купува и прави в апартамента, въпреки че основният ремонт ще се почва август след като се върнем от тъй желаната ваканция.

Другото беше приятни среща по на бира с колеги и работа през деня :D

Поздрав с тази прекрасна песен и приятна седмица!

Седмицата (4 юли - 10 юли)

2011-07-10T18:28:00.002+03:00

В началото на седмицата една случка ме накара отново да се замисля за това колко малки и крехки сме хората и че не знаем да ценим живота си. За съжаление в понеделник един от колегите на брат ми почина, младо момче на 34 години, не го познавах, но ми стана много гадно. Да наистина момчето си е имало здравословни проблеми, но въпреки всичко по обяд си говориш с човека, след няколко часа ти се обаждат и ти съобщават, че си е отишъл, гадно, много гадно. Знам, какво е да загубиш един от най-близките си хора, за това искренно съчувствам на семейството му и дано имат сили да продължат.

Та тази трагедия, малко и ме депресира, но повече ме наведе на разни размишления за смисъла на живота и други подобни. Всекидневно виждам хора, които не знаят как да живеят, които намират смисъл единствено и само в яденето и пиенето. Други към това включват и озлобление към всички останали. Трети си допълват емоциите с клюкарстване, лъжене и говорене на хората зад гърба. Защо по дяволите такива хора живеят? Имам си наблюдение, че хората, които са по-богати душевно и се опитват да изживяват живота си по пълноценно си отиват млади, а тези гореспоменатите живеят доста повече години. Къде е смисъла не знам? Да не съм аз човека, който да ги решава тези неща, но е тъжно, много тъжно, че си отиват смислените и добрите хора, а оцеляват дребните душички. :(

Приятна и спокойна седмица!

Идиот - Фьодор Достоевски

2011-07-07T22:52:00.000+03:00

Малко бавничко ми се получи изчитането на тази прекрасна книга, но както хората са казали по-добре късно отколкото никога. А и с време за четене от 00.00 - 01.00 е малко трудно да се чете много, но няма как нямам ли пълна тишина, нямам и четене :( Наскоро една от дипломантките на колежката ми каза, че можела да чете и на маса с 10 човека, е мен и да ме убиеш не мога да го направя, но да не се отплесвам от темата все пак.

Преди години, май станаха множко вече, прочетох първият си роман от Достоевски "Престъпление и наказание", меко казано бях очарована. Впечатлението от начина на изказ, от героите, историята и всичко остави незаличима следа в мен и още тогава си обещах, че трябва да прочета "Идиот". Е най накрая се случи и се потвърди впечатлението ми от невероятните способности на този писател.

Книгата е чудесна съвкупност от много и разнообразни герои вплетени в свойте си чувства и мисли и само един от тях, който те наричат "идиот" е обикновен добър човек, който ще ги приеме такива каквито са нещо, което повечето от геройте не успяват да направят сами за себе си. Този човек с прекрасната си и чиста душа ще се помъчи да им покаже светлината да ги избави от монотонноста и ежедневието, но за съжаление както се получава в повечето случаи мнозинството печели.

Много от героите може да се видят всеки ден около нас в ежедневието ни, което показва, че нещата за съжаление не се променят толкова лесно. Едни от тях са несигурни в чувствата си, страх ги е да кажат, какво искат, какво мислят и кого желаят. Други лицемерничат до болка, лъжат, мажат само и само да има нещо интрижка, скандалец... Трети обичат до полуда незнайки на какво точно са способни за да получат това, което смятат за тяхно. Има и такива, които ще направят какво ли не за да влезнат в "обществото", а дали то ще е точно това, което очакват... Ще има такива, които ще се обвиняват сами за всичко, което им се е случило и ще се погубят сами без да се замислят, че вина могат да имат и другите, и че те може би са по скоро жертви. И така нататък все чудати и в същия момент толкова близки нам герои.

А сега и малко впечатления от самата книга:

" И защо толкова се страхуваха? на детето всичко може да се казва - всичко; винаги съм се чудил колко зле възратсните познават децата, а бащите и майките дори собствените си деца. От децата нищо не бива да се крие, под предлог че са малки и че е рано за тях да знаят. Каква тъжна и пагубна мисъл! И колко добре самите деца забелязват, че бащите им ги смятат за твърде малки и нищо неразбиращи, когато те всъщност всичко разбират. Възрастните не знаят, че детето дори в най-трудната работа може да даде извънредно важен съвет. О, боже! Когато ви гледа тази хубава птичка, наивно и щастливо, нали ви е срамно да я излъжете! Аз затова ги наричам птички, защото нищо по-хубаво от птичката няма на тоя свят."

" Тук вече няма съмнение, че малодушието и пълното отсъствие на собствена инициатива постоянно се е смятало у нас за най-важен и най-добър признак на практичният човек - дори и сега се смята. Но защо да виним само себе си - ако изобщо това схващане се сметне за обвинение? Отсъствието на оригиналност и другаде, в цял свят, от памтивека се е смятало, като главно качество и най-добра препоръка за човек способен, делови и практичен и най-малкото деведесет и девет на сто от хората (и то най-малкото) винаги са се придържали към тези възгледи и само една стотна може би винаги са гледали и гледат на това другояче."

"Колко е странно това! Колко е странно!" - промълви той след минута и дори с някаква тъга; в минути на силно усещане за радост винаги му ставаше тъжно, без сам да знае защо."

"Понякога ми олекваше за цели седмици и можех да излизам на улицата; но улицата взе най-сетне да предизвиква у мен толкова озлобление, че по цели дни нарочно седях затворен, макар и да можех да излизам като всички. Не можех да понасям тези пъкащи, суетливи, вечно загрижени, мрачни и разтревожени хора, които сновяха около мен по тротоарите. За какво е вечната им тъга, вечната им тревога и суета; вечната им мрачна злоба (защото са зли, зли, зли)? Кои е виновен, че са нещастни и не знаят да живеят, когато имат пред себе си по шестдесет години живот?"

"Нека не забравяме, че причините за човешките постъпки обикновено са безбройно по-сложни и разнообразни, отколкото винаги сетне ги обясняваме, и рядко се очертават ясно."

"- и нима може наистина човек да бъде нещастен? О,какво значи моята мъка и моята неволя, ако аз имам сили да бъда щастлив? Знаете ли, аз не разбирам как можеш да минеш покрай едно дърво и да не бъдеш щастлив, че го виждаш? Да говориш с един човек и да не бъдеш щастлив, че го обичаш! О, само че аз не умея да го изразя... а колко такива прекрасни неща има на всяка крачка, които и най-похабеният човек намира за прекрасни! Погледнете детето, погледнете божията зора, погледнете тревицата, как тя расте, погледнете очите, които ви гледат и ви обичат..."

Надявам се ако не сте чели книгата поне малко да съм ви заинтригувала, ако сте я чели да ви припомня малко за нея :)

На избралите да я прочетат приятно четене!

Седмицата (27 юни - 3 юли)

2011-07-03T20:20:00.000+03:00

Мисля си да си направя нова рубрика, в която да пиша за изминалата седмица, какво ме е впечатлило, какво ме е изнервило :), какво ме е разсмяло и т.н... Та да започнем с изминаващата вече седмица, която беше много емоционално наситена, къде с положителни, къде с отрицателни, къде със странни и интересни неща.

Първо за не толкова хубавото, пък може и да ни изненада човека знае ли се, ще поживеем ще видим. Въпреки че всички сме на мнение, че нещата ще продължат по същия начин само, че с ново лице. За какво иде реч ли, ами дойде ред и нашия университет да си смени ректора. Само, че нещо начина, по който стана новия и това, че беше протеже на стария не ни навява на положителни мисли. Някак депресиращо е като видиш как се случват такива не кой знае колко важни избори и се замислиш, какво става на по горните равнища, но това е положението, при нас хората се опитаха да се борят, но парите и обещанията спечелиха. :(

За пореден път тази седмица се убедих, колко лесно е човек да съди другите, без обаче да се замисли дали пък не е и той като тях. Една девойка при нас дипломантка разказваше какви ги върши сестра й ( на кратко едва ли не си "оставя" децата за да се опита да се реализира по някакъв начин, но с малкото уточнение, че все пак си ги е гледала голямото 5 год., малкото 2 год.) колежката ми много компетентно се изказа как можело така (на кратко тя се върна една година след ражаденато на детенцето си, за да не си провали кариерата). Ами и двете са еднакви само дето едната си позволява да съди другата без абсолютно никакво право за това и се мисли за супер майка, еми съжалявам ама истината е една и тя е, че и двете не знаят какво искат, но за съжаление страдат дечицата им. Само им пожелавам да се осъзнаят някои ден и този ден да е по скоро.

Не на последно място и в моя двор изгря слънцето както се казва, съвсем скоро ще се съберем с половинката в София :) много сме щастливи, защото определено вече не се издържа пътя София - Варна. Тази седмица половинката преподписа договор за преместване тук при мен след около 4-5 месечна борба с шефа му. Разбирам го човека, защо не искаше да го пуска в София, защото така губи единствения човек, който му работи и го слуша във фирмата, но все пак като обещаеш нещо трябва и да го изпълниш. До тук добре върви плана само, че сега тепърва ни чака много работа по апартамента и бъдещето нанасяне.

Също така не мога да не споделя и прекрасният ни и сърдечен разговор с узбекистанския ми колега в петък, който ми подейства някак ободряващо за разлика от натоварващите всекидневни такива с останалите колеги. Хубаво е да научиш малко за чуждата култура и живот. Странно е да научиш, че държава, която има проблем с недостига на вода, мие улиците на столицата си по двата пъти на ден, сутрин и вечер, а ние без такъв я има един път в годината я няма, а като се сетя, че миха една-две седмици платсмасите на метрото от Мусагеница до Младост, направо ми се доплаква. Жалко е и да чуеш как образованието на хората се развива, а това тук напротив запада и то много скорострелно, говоря от личен опит гледайки преподаването в най-добрата специалност (тук като го чуем това всички с глас се смеем) на университета, в който съм. Като виждам и какви хора стават доценти и професори, ох жална ни майка, ако и в Медицнския университет са такива :(, защото тук все пак излизат просто инженери, който я станат нещо я не, ама там всички се цанят за лекари и трагедията ще е голяма. Е поне ги превъзхождаме с климат и зеленина, че като чух, че в момента там средната температура през деня е 40-45 градуса лошо ми стана. Горкият човечиц с такава наслада гледа зеленината булвално все едно такова нещо не е виждал. Та тъй де посмяхме си се, споделихме си мъките и радостите, и ми остана едно такова странно чувство, че можеш с чужд човек да водиш толкова обикновен, но зареждаш разговор, а с колегите/приятели почти невъзможно.

Та такива нещица тази седмица около мен.

За край поздрав с една хубава песничка, която наскоро за първи път чух, но действа също толкова зареждащо, както един "обикновен " разговор:

Приятна седмица! :)

Днешният ден :(

2011-06-21T19:41:00.008+03:00

Мдам днешният ден можеше да един много хубав ден, можеше да е ден, в който една от мечтите ми можеше да се сбъдне, както се казва да ама не... Защо ли, защото преди две седмици за пореден път ни показаха, че живеем в България и тук всичко трябва да правим наопаки. За какво иде реч ще се запитате ами за това, че днес трябваше да сме на концерт и да се кефим до безумие на любимите банди, ноо, защо ли в България винаги го има това "но" не знам. Мдам преди две седмици за първи път се чуха слуховете как Slipknot имат концерт в Германия на нашата дата, как в сайта на Алис Купър изобщто я няма нашата дата, а промоутърите бяха толкова изненадани горките, че чак да ги "съжали" човек как им е дошло от небесата. Почнаха да шикалкяват, да обвиняват групите ( представяте ли си каква наглост) и накрая чакайте една седмица да ви кажем нещо, което вече всички знаехме, че се отменя тазгодишния Sonisphere. Единствената ми утеха е, че поради силната ми интуция, която през цялото време ми казваше за закупуването на билета чакай, чакай се оказа права и сега поне няма да се налага да се разправям с връщането на билети, нооо това не значи, че не съм бясна... Защото кой знае кога друг път ще се съгласят да дойдат тези банди, защото аз на тяхно място много щях да си помисля пред ново предложение предвид случилото се. И така остава да се дадявам да дойдат пак на близко, да имам кинти и да ходя да ги слушам в чужбинско, защото явно тука нещата винаги трябва да се провалят. :(

Мойте любимци си имат и една песен специално за такива хора като нашите промоутъри, специален поздрав за тях:

Като гледам тези кадри и знам, че можеше това и аз днес да го изживея направо ми идва да убия човек...Хората в Гърция може и да им фалира държавата и не знам си още какви проблеми да имат, ама не си провалят по най-балъшкия начин кефа, ама както и да е минало свършено :(

Оставам си с надеждата скоро да си ги видя милите ми Slipknot :)

Подаръче за любимия :)

2011-06-05T23:13:00.001+03:00

Хмм, доста позакъсняла публикация имайки предвид, че подаръчето беше за 14 февруари, но както хората са казали по-добре късно отколкото никога. Та за това сега на вашето внимание ще покажа снимчиците на моето изделие за половинката къде по принцип празника, къде просто ей тъй от желание да пробвам нещо, което не съм правила. Пък изненадата от нещо направено ръчно единствено и само за теб винаги радва :)

Това е отпред, като мечето е нарисувано от мен, не че не си личи, защото е бая нескопосано :D ама бива

Това е отвътре, исках задължително да има стихотворение по рових из нета и това най-много ми допадна на Надежда Захариева - Другар, а снимката е от първата година, когато станахме гаджета и бяхме в прекрасната Гърция по други причини, но си тръгнахме с една прекрасна връзка продължаваща вече 5 години

, а тази снимка ни е от миналогодишното лято, последният ден от морето и месеца почивка, ей това май е единственото нещо, което ми харесва в университета възможността за такава дълга ваканция

изглед на цялата вътрешност на картичко-книжката

и накрая разбира се снимчица отзад :)

Тъй като беше харесано от половинката, а и от неговите родители, да не кажа и от баща му, който е далеч от такива неща, ми бяха дадени криле да продължа да правя такива нещица за любимите ми хора, тъй че скоро пак ще ви досадя със снимки от подаръчетата за мама и кръщелника ни.

А сега ви пожелавам прекрасна седмица, с по-малко проблеми и повече усмивки и хубави срещи с приятели.

David Bowie - Rebel Rebel (365 дни музика с мен)

2011-05-14T23:34:00.004+03:00

От няколко дена я слушам по Радио 1 Rock, страшно много ми харесва, но не знаех нито кой я изпълнява, нито как се казва песента, но вчера успях да я открия и с удоволствие я споделям с вас. :)

Приятно слушане!

1 май

2011-05-01T13:49:00.001+03:00

Днес трябва да е празник, хората си го и честитят като такъв, но на мен никак не ми е празнично. Не ми е празнично не защото не обичам да работя и защото не смятам, че все пак хората трудещи се цял живот не заслужават такъв ден, а защото явно и непрекъснато гледам как всячески има хора, които се опитват да те накарат да не искаш да работиш, да мразиш всичко и да те карат едва ли не да мразиш себе си. Какво искам да ви кажа ами следното:

Както в една по предишна публикация споменах, че си търся работа, защото нещо докторантурата не върви и хората в университетите са толкова закостенели и вярващи си, че сигурно не празнуват Великден, защото се смятат за Господ. :( Е звъннах аз в една фирма, ОК елате, проведохме си едно интервю в края, на което ме питаха дали съм съгласна да ходя от време на време в тяхната фирма да видят, какво мога и как се справям с работата и тогава ще решат дали ще ме вземат. Казвам си аз ОК няма проблем, нормално е, съгласих се и така ходих си аз, когато мога в продължение на един месец, върших аз работата. Всеки път ми беше казвано колко са доволни, как мога основните неща от които те се интересуват, че мисля, че съм креативна и т.н. От около една седмица става ясно, че ще се стигне до приемане на мен от тях във фирмата им и се говори за договор в продължение на тази седмица, идва първият ден, в който трябваше да се подпише договор, еми не бяха готови. Казвам им добре, утре ще дойда само за договора и си тръгвам, защото си имам други планове. Отивам аз на следващият ден и о учудване договорът още не беше готов, наложи се да чакам 2 часа, за да го напишат (оказва се в последствие и доста неграмотно, защото мама ги разбира тези неща и като и показах договора лошо и стана на жената) и разбира се през това време ето ти малко работа да по свършиш. :) И след героичното ми чакане, когато погледнах договора направо ми идваше да избухна като онзи исландският вулкан с дългото име ;) Основна заплата 300 лв, ококорихте се нали и аз така, още повече, че става въпрос за човек с висше образование и не малко показани знания, та те работниците без образование при майка взимат двойно :( Ок още не съм довършила обаче, да има и приложение към договора, да в него има добавка към заплатата 350 лв, но тук и идва една ужасна формула, която утре ще питам дали и те разбират, защото я показах на много хора и никои не разбра нищо. С нея разни проценти от печалба и т.н. , ще кажете е не е чак толкова зле, да ама ако хипотетично направя на фирмата 7000 лв оборот и ще взема хипотетичната заплата от 660 лв ( защото все пак всичко е субективно и човек не може да е убеден, че ще му се зачете всичко както трябва), като приспаднем данъците чисто ще е някъде към 500 - 540, еми та то аз без, кой знае какви мъки взимам стипендия 450 лв, да повечето хора в университета не мога да ги понасям, но пък и през този месец в тази фирма се нагледах на викове и обиди от началството спрямо работниците, т.е. не е по-различно.

Пита се в загадката как аджеба ме стимулирате да дойда да работя при вас с тази заплата и това отношение? Ще си кажете е ти какво искаш добре е като начало, да сигурно могат и да се вземат повече пари, но не вярвам на думи, а на написаните неща, които говорят съвсем друго. И да не искам 1000 лв заплата, а просто нещо нормално, което да е сигурно и добре описано в договора, защото все пак трябва да мисля и за напред, а напред ме очакват майчинство, недай си боже болнични и т.н., а тези пари за смешни за тези неща. Както си казвам е поне опитах, но каквото и да ми кажат утре, от сорта колко всъщност ще получавам почти категорично ще се откажа най-малкото, защото се чувствам супер унизена от цялата работа. Супер си, много добре се справяш ето ти на сигурни 300 лв дано ти стигнат!!!!!!!

Човек да се чуди да плаче ли , да се смее ли.... и аз вече не знам какво да мисля.

Все пак честит празник и дано сте доволни от работата си , хората с които я споделяте и не на последно място със заплащането :) !!!

Пролетно настроение

2011-04-25T00:08:00.000+03:00

Най-накрая то се появи и при мен :) Къде от това, че може би нещата ми се нареждат, както ги искам, колко е хубаво не се знае, защото нали знаете "внимавай, какво си пожелаваш", но пък след като се чувствам по-добре, значи това е правилното за момента. Къде от прекрасното слънчице и възможностите за дълги разходки, които обожавам. Къде от цялата тази зеленина, която ни е наобиколила и целият този живот, който сякаш изведнъж се появи...

С разходките навън стана и изпробването на новият фотоапарат, който според мен добре се справя, страшно много му се кефя на макрото :) Ето и малко снимчици, поне на мен носещи много приятни емоции, надявам се и на вас :)

Пожелавам ви много разходки и положителни емоции! :)